ПРОФАНА̀ЦИЯ ж. 1. Църк. Осквернение, светотатство. Учители няма да се приближат до човек, който живее сред алкохолни пари и предсказва бъдещето за пари. Това би било жестока профанация на свещеното знание и съкровените дарования на духа. Р. Бърдарска, Съч. ІІ (превод) [еа].
2. Книж. Принизяване, опростено и изопачено представяне или възприемане на сложно интелектуално явление, което има високи духовни измерения; профанизация, профаниране, профанизиране. Известността е постигана често с цената на всичко — от ексхибиционизъм, през съзнателна профанация на ценности до криминално насилие. Е 2001, 1999, бр. 9-10 [еа]. Рекламата използва значенията, свързани с висши нравствени и изобщо духовни ценности .. Като обективен резултат се стига до профанацията в съзнанието на личността на най-висши за обществото нравствени ценности. В. Проданов, Б [еа]. — Мъчих се, борих се .. виновна ли съм, че обичам свободата. .. — Дора, Дора .. каква профанация на тая велика дума свобода. М. Грубешлиева, ПП, 76. Под влияние на едно злокобно съчетание на звездите от Шестата небесна сфера настъпила опасна профанация в мисленето на уибробското население. Ем. Манов, ПУ, 52.
– От лат. profanatio.