ПРОФА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който се отнася до бита на хората, до обикновения, всекидневния, делничния живот Противоп. свещен, сакрален, митичен. Храмът е свещено място, различно от несвещения, профанен свят, а светостта му е следствие на очистителни и осветителни обреди. С, 2006, бр. 4843 [еа]. Прекъсването на профанното време на живите чрез смъртта на близки и познати им напомня за „другия свят“ и неговите сакрални ценности. А. Пашова и др., ТММ [еа]. Профанно времетраене и свещено време. От гледна точка на профанното съществуване човекът признава само отговорността към самия себе си и към обществото. Профанен свят. Профанна реалност. Профанно време. Профанни ситуации.
2. Като същ. профанното ср. Принизеното, делничното, най-обикновеното битово в живота на хората. Противоп. свещеното, сакралното. Възвишеното, трансцендентното, вечността — ето ги ловните полета на писателите. Настоящето, злобата и боклукът на деня, профанното — те са за журналистите. ЛВ, 2001, бр. 12 [еа]. Такава е житейската и човешката логика: сакралното винаги е в недоимък и пак постоянно предизвиква интерес, докато профанното страда от излишък и непрестанно се оплаква от неуважение, равнодушие и избягване! Е. Маринова, ЕБ [еа]. Философията .. е социален механизъм за производство и вкарване на сакрално в света на профанното, конкуриращ се на първо място с религията. В. Проданов, БФ [еа]. Всяка една Хайтова ситуация е унищожаване на профанното и ненужното, за да се роди друг, нов смисъл, но и той на свой ред ще се окаже временен. А. Алипиева, БК [еа].