ПРОФА̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от профанен. Сакралността се превръща в профанност, забулена в множество догми и задължения. В. Проданов и др., РБ [еа]. Като чисто живописни качества художникът демонстрира едно средно умение, може би умишлено потискано поради профанността на тематиката. Дем., 2002, бр. 49 [еа].