ПРОФЕСИОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. 1. Само ед. Високо качество на натрупани знания, практически умения, опит и др., необходими за успешно и прецизно упражняване на дадена професия; професионалност. Противоп. дилетантство, дилетантщина, непрофесионализъм. Професионализмът се добива благодарение на жесток упорит труд, труд не на дни и на месеци, а на години. ФН, 1971, кн. 7, 4. Талантът е условие за достигане на професионализъм — да, но стига ли?! Тр, 1981, бр. 247, 3. Скъпи учители, .. прекланям глава пред труда, професионализма и куража ви. УД, 2003, бр. 20 [еа]. Вече трета и четвърта година имаме професионални войници и това е едно от условията за високия професионализъм въобще в бригадата. БА, 2004, бр. 15890 [еа]. В МВР липсва професионализъм, който е заместен с говорене. Мон., 2006, бр. 2525 [еа]. Катастрофата беше избягната благодарение професионализма на шофьора. Висок професионализъм. Завиден професионализъм. Доказан професионализъм.
2. Спорт. Само ед. Упражняване на някакъв вид спорт като професия, за разлика от заниманията за физическо укрепване, развлечение или почивка през свободното време. Противоп. аматьорство, любителство. В олимпийския турнир .. е прието, че професионализмът в спорта е несъвместим с олимпийските идеи. К, 1963, кн. 7, 13.
3. Езикозн. Дума или израз, характерни за някоя професия, обикн. термин от някоя професионална област. В художествената литература при изобразяване на трудови процеси и при обрисовката на лица от различни професии обикновено се употребяват и значителен брой професионализми, по-голямата част от които са съвършено непознати на широкия кръг читатели. Ст. Стойков, БД [еа]. Професионализмите в речта на полковник Гнойнишки звучат гротесково зловещо, като изразител на социалната отчужденост на тогавашната военщина. Н. Георгиев, ЦЧХЛ [еа].
– От фр. professionnalisme.