ПРОФЕСУ̀РА ж. Книж. 1. Длъжност и звание на професор; професорство. Джордано бе поканен да заеме редовна професура в Сорбоната. Сл. Боянов, СК, 134. Новият професор Еди-кой си давал банкет еди-къде си по случай професурата. Б. Райнов, ТП, 157.

2. Събир. Общност на професори; професорство.

– От нем. Professur или рус. профессура.


Източник: Речник на българския език (онлайн)