ПРОФЍРКА ж. Остар. и диал. Авлига; гроздарка, чичопей. Коремът [на печеното прасе] беше напълнен вътре с печени сойки, профирки, чучулиги, пъдпъдъци. Ч, 1876, кн. 7, 212.

– От гр. πορϕϑρα.


Източник: Речник на българския език (онлайн)