ПРОФУ̀КВАМ, -аш, несв.; профу̀кам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Изхарчвам, похарчвам, прахосвам нещо, обикн. много пари, ценности и под. Във филма „Роялът“ (1979) е пияница, който профуква парите дори за обувки и ходи със съдрани подметки. Казват, че у дома актьорът скъсал едни стари обувки, за да репетира автентично. П, 2006, бр. 12 [еа]. Дамата събрала парите на съседите си за топлото и тръгнала да плаща сметката. По пътя обаче се отбила в бингозала и профукала парите. С, 2006, бр. 4964. — Даваха по 1500 лева заем за младоженци. Изтеглих си моя, но всичко прахосах на комар .. — Ако сега сметнете, колко пари сте профукали за тези години? — Недей .. Само за една вечер загубих 17 000 долара. Шоу, 2007, бр. 45 [еа].

2. Пропускам да използвам някаква възможност, пропилявам нещо. Победния гол за червените наниза Р. Х. в самия край на първото полувреме. .. Преди това Иво Д. и Красимир Ч. профукаха чисти голови положения за домакините. Сега, 1999, бр. 99 [еа]. Здравко Л. профука най-чистото положение за гостите, след като от един метър не успя да уцели вратата. Сега, 1999, бр. 106 [еа]. Нападателят профука дузпа. профуквам се, профукам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)