ПРОФУЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от профучавам; изфучаване. Н. беше опитен шофьор и .. колата полетя по очертания за бегачите път. Сега вече се чуваше само профучаване на автомобили. Г. Белев, КВА, 211.
