ПРОФЪ̀ФЛАМ, -аш, несв.; профъ̀фла, -аш, св., прех. Диал. Профъфлям. Като се взираше [бабата] със старческите си очи, профъфла: — От общината ли го търсите? В. Нешков, Н, 384. — Оставете ме! — профъфла тънко Беров. Д. Кисьов, Щ, 445. Тя погледала към Янаки тъжно и жалостливо и профъфлала „Добро вечер!“. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1954. профъфлам се, профъфла се страд.