ПРОХВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; прохвърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Започвам да хвърча, научавам се да хвърча; прохвръквам. Преди няколко години намерих така един щъркел — паднал от едно гнездо .. — Научих го даже и да лети — хвърлях го от един гараж и след доста неуспешни опити прохвърча!
2. Прен. Бързо, стремително преминавам някъде или покрай нещо; прелитам, прехвърчавам. Въпреки хилядите гранати, прохвърчали от обсадните войски над тоя величествен паметник, той е останал невредим. Ив. Вазов, БП, 45. Гражданите .. са спокойни, че .. пред очите им няма да прохвърчи поредният мутренски кортеж. Кап., 2007, бр. 51 [еа]. На улицата със свистене на гуми покрай нас прохвърчават няколко коли. Δ Изведнъж метална част прохвърча над главата на червенокосата.
– Друга (диал.) форма: п р о ф ъ р ч а̀ в а м.