ПРОХЛА̀ДИЦА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Прохлада. Ветрец вее откъм север / люлее върбите / и приспива пловдивчене, / пълни им гърдите / с прохладица. Л. Каравелов, Съч. I, 130-131.
