ПРОХЛЀНЧВАМ, -аш, несв.; прохлѐнча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Хленча веднъж или няколко пъти, от време на време; изхленчвам. Младият офицер .. нанесе страхотен удар с цялата тежест на тялото си право в устата му. Силата на удара почти отлепи от пода човека без брадичка .. Миг лежа като зашеметен, а от устата и носа му капеше тъмна кръв. Като че ли несъзнателно едва-едва прохленчаваше или изпискваше. Л. Божилова, ХДОЧ (превод) [еа]. Устоя и в последните седмици и дни на своя живот, когато знаеше, че коварната болест го изземва из обятията на живота, който бурно обичаше. Не прохленчи. Не се разколеба. М. Ботунски, РД [еа].
2. Прех. Казвам, изричам нещо с хленчене; изхленчвам. — К’во ти каза твоят старец за мене? .. Каза ли ти, че избяга от мен, когато бях бременна? .. Ник спря да яде. — Не знаех .. — прохленчи Примо. — Ти ме изхвърли. Не знаех, че си бременна. Б. Семкова-Вулова, АЗ (превод) [еа].