ПРОХЛЍПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прохлипвам; изхлипване. Тя прегърна мама, поплака на рамото ѝ, милваше я и говореше с прохлипване: — Моето дете... докторът каза, че може да оздравее! П. Славински, МСК, 19.
