ПРОХОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. През който може да се премине. Противоп. непроходим. Някога те живеели оттатък Байкал, в непроходимите гори на Сибир — непроходими за човека и проходими за бога. Й. Радичков, НД, 210. Като нашата Странджа няма друга. Тъй пъстра, тъй гиздава, и тъй гориста, навсякъде проходима, вредом достъпна. П. Росен, ВПШ, 139. Влизаше се през долния широк отвор на пещерата [на св. Иван Рилски], а се излизаше от горния, по-тесен, като се минаваше през една тясна и стръмна междина, мъчно проходима за пълни и тромави хора. Г. Белев, ПЕМ, 60.