ПРОХОДЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който преминава някъде, през или покрай нещо; преминаващ. — Загледах се в проходящите жени. К. Петканов, В, 159. Тям са драги обществените градини, дето .. от проходящите натруфени госпожи и господа лъхтят фабрични парфюми. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172. В тази минута ний представлявахме, види се, доста любопитна картина, защото проходящите по тротоарите лица се обръщаха и ни изглеждаха внимателно. Ал. Константинов, БГ, 79. Тоя ден беше размесен, слънцето начесто се затуляше от проходящите облаци. Ив. Докторов, ЗД, 66.
2. Като същ. проходящ м., мн. проходящи. Човек, който преминава някъде, през някое място; преминаващ, минувач. Васко беше принуден да се движи непрекъснато с изострено око към всеки проходящ, да свива внезапно по странични улици. З. Сребров, Избр. разк., 44. От време на време по непавираните още улици ще .. изскрибуца някъде отдалеч полупразният трамвай, ще се мярнат тук-таме проходящи. Д. Казасов, ВП, 102. Ний едва лавирахме между проходящите. Ал. Константинов, БГ, 83. Не само жандармите, .., слушали; но и проходящите по улицата имали възможност да разбират от всичко. З. Стоянов, ХБ, 80-81.