ПРОХОРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прохоратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Проговорвам, проговарям, продумвам; прохортувам. — Не ме удари — отвърна момчето и премести долната си длан над горната. — Другият, царят, му хвана ръката и пак прохоратиха на гръцки. Ст. Загорчинов, ДП, 66. Кога прохорати детето та вземе да запитва за всичко, тогава на майката пада добра слука да му разтълкува едно-друго. Й. Груев, КН 7 (превод), 119. Добила е това мужко [мъжко] дете. / До три дена оно проорати, / до неделя дете проодило. Нар. пес., СбНУ XI, 31.