ПРОХЪ̀ЛМЯМ, -яш, несв.; прохъ̀лмя, -иш, мин. св. прохъ̀лмих, св., прех. Рядко. Правя местност, терен да стане с нагъната, неравна, с хълмове повърхност; нахълмям. Дълбоки долини, покрити с гори, прохълмят полите на планината Витоша. прохълмям се, прохълмя се страд.
ПРОХЪ̀ЛМЯМ СЕ несв.; прохъ̀лмя се св., непрех. Рядко. Ставам неравен, нагънат, с издатини, хълмове. Страшно са потръси земята в Цариград: .. джамии са сринаха, .. къщи са събориха ..; пътищата на водата са прохълмиха и водопроводите секнаха. П. Р. Славейков, СТИ, 22. Да се прохълми гробът му. Клетва, БНТв ХІІ [еа].