ПРОЦВЍЛВАМ, -аш, несв.; процвѝля, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. За кон — цвиля веднъж, няколко пъти или от време на време, понякога. Падналият кон диша тежко и продължава да ме гледа с едно око. Другият кон процвилва тихо, като че жив човек подвиква. Й. Радичков, ББ, 55. Конете още по-несдържано процвилиха. Ст. Даскалов, МЧ, 6. В тъмнини, предсетил час разсъмен жребец процвили. П. П. Славейков, КП ч. III, 60. А момата, сестро, / на двора заспала. / Кон процвили, сестро, / мома да събуди, / а мома се, сестро, / от сън не събужда. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.
2. Прен. Прех. Казвам нещо с необичаен глас, напомнящ цвилене и обикн. изразяващ спонтанно задоволство. Когато този отдясно ми предложи тая страшна игра срещу Хиената и разви за първи път своя план, процвилиха от удоволствие. Г. Марков, ПМД, 206. Той взе мечицата от пода и без да бърза, започна да изрязва широка лента от кожата на монаха .. Отец Емилиян изохка и се дръпна, а мъчителят изпищя с остър глас: — Не мърдай! — После процвили треперливо: — Крилца ще ти направя ангелски. Д. Талев, С II, 184-185.