ПРОЦВЍЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от процвилвам. Отвъд черницата подрънкваха конските букаи, от време на време дрънченето се придружаваше от меко пръхтене или процвилване. Й. Радичков, СР, 137-138. Макар че бяха съвсем близо, момчето не можеше да схване за какво говорят, защото кобилата с честото си процвилване му пречеше да се вслуша. Ив. Давидков, КХ, 46.