ПРОЦЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Спец. Прил. от процес; процесуален. Разглежданото съдопроизводство .. има своите особености и своята вътрешна процесна динамика (юридическа и фактическа). ЮС, 1999, бр. 2 [еа]. Според събраните доказателства няма данни за законни доходи на лицето, които да му позволят придобиването на процесното имущество. Земя, 2008, бр. 123 [еа]. Кметът очаква съдът да установи по безспорен начин, че собственик на процесните имоти е Столична община. Банк., 2008, бр. 41 [еа]. Процесна индустрия. Процесна семантика. Процесно разглеждане на явленията.


Източник: Речник на българския език (онлайн)