ПРОЦЕСУА̀ЛНО. Книж. Нареч. от процесуален. Ще използваме позабравени термини .., ще виждаме нещата процесуално, защото гледището за тогавашна литература като институция го предполага. Сл, 2005, кн. 11 [еа]. Думата е социално същество. .. Вярно, изчерпват се думите, натоварени са с излишно бреме, .. — без тях обаче сме за никъде. .. Линеарно ги нанизваме, процесуално ги бръщолевим. ЛВ, 2002, бр. 37 [еа]. Налице са природни единици, намиращи се в непрекъснато взаимодействие. Те се схващат процесуално, като намиращи се в състояние на постоянна промяна или „ставане“. Ив. Върбанов, ФПСН [еа]. Процесуално допустима жалба. Процесуално негодни доказателства.


Източник: Речник на българския език (онлайн)