ПРОЦИТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от процитирам и от процитирам се. Чествуването завърши в този издържан тон с прочувственото процитиране поменатата надгробна реч на Грилпарцера над тленните останки на Бетховена. Т, 1941, бр. 217, 2.
