ПРОЦЪФТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от процъфтявам; разцвет. В епохи на икономически разцвет по-големите материални възможности на обществото довеждат и до процъфтяване на изкуствата. Хр. Ковачевски, СК, 32. Вследствие залеза на гръцко-римската цивилизация .. станаха възможни нови процъфтявания на цивилизации. ЮС, 1999, кн. 1 [еа]. В Цариград .. образовани погърчени българи .. са работили за процъфтяването на гръцката литература и наука. Б. Пенев, НБВ, 12.
– Друга (остар.) форма: п р о ц ъ в т я̀ в а н е.