ПРО̀ЧЕЕ неизм. прил. Книж. 1. Остар. Друг, подобен; прочие, прочий. — Другите женски по ръцете си я пръстенче, я дрънкулка ще окачат, .., а таз нямаше нищо по ръцете си, .., а самите ѝ ръце — изтънчена работа, .., все едно правени на струг, с трапчинките му там и прочее пейзаж. Ал. Томов, П, 76. — Много ти бе засукана приказката тоя път за разните му там души и прочее сган — рече на раздяла Митри на приятеля си Лисата. Ал. Томов, П, 61. От .. творчески момент .. може да се роди или не картината .. В тоя смисъл схващам картината, а не в нейните технически, композиционни и прочее формални постижения. Ал. Гетман и др., СБ, 40. Неговите [на журналиста] сегашни колеги .. — в радио „Свободна Европа“, „Би Би Си“ .. и прочее институти също не са хиляди. ЛФ, 1970, бр. 51, 4. Добре дошли сте, / Бохор, .., / бай Гига, Климе, Симеон, / и прочее душици чисти! Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 142.
2. Остар. Като вмет. дума. а) В изречение за добавяне на нещо към предходно изказване, което го изяснява, уточнява, ограничава или разширява; впрочем, между впрочем, всъщност. — Кормчията на лодката .. викаше като лъв, а ония шестимата гребяха на равни тласъци. Кормчията прочее толкова харесваше гласа си, че сам се опияняваше от броенето. Й. Попов, БНО, 30. Във всички тези разкази конфликтът .. произтича от противопоставянето на два предварително оформени типа .. или поради общественото положение на героите. Прочее, авторът не ни показва цялата драма, а само нейния епилог. Ив. Богданов, СП, 265. — Да, нам е ясно, че свалянето на княза засяга преди всичко интересите на Турция. Прочее лично аз тъкмо затова участвувах в преврата! Ст. Дичев, ЗС І, 381. — Виждате — продължи той [Бенковски], — че задачата на тая чета ще бъде една от най-трудните. .. Прочее за нейното формиране аз искам и между вас такива лица, които да бъдат достойни за тая цел. Л. Стоянов, Б, 102. В онова време революционната идея трябаше да издържа твърде мъчна борба .. Тя, прочее, трябаше да стане обща за национално самосъзналото се българско мнозинство. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 191. Иванчо Йотата .. може да се препира успешно с учител Гатя по филологията .. и с по-учени хора — по външната политика. Прочее, Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 27. — На този свят има и болести, но има и церове. Тряба ли прочее, щом едно детенце се разболее, майка му да скръсти ръце над него и салт [само] да скърби и плаче? Лил., 1884, кн. 7, 20. б) В изречение за преход към нова мисъл в изложението, за обобщение или заключение; впрочем, между впрочем, и така. Доктор Рашко ми каза, че 20 000 гроша възнаграждение ще получи оня, който те предаде на турските власти .. Прочее бягай за Румъния или Сърбия. М. Кънчев, В, 296. Поздрав от Пловдив. Вчера дойдох тук да търся слънце, а найдох мъгла и дъжд, също и днес. Прочее, днес се връщам в София. Ив. Вазов, ПЕМ, 93. — Този [ключ] е от колата ви .., а този от апартамента .. Да вървим, прочее, към вашето щастливо гнездо! Тонич, ББК, 8. Поздрави тата и мама .. Прочее нема що да ти пиша, защо са надеяме тия дни да си дойдем и ние. АНГ І, 379.
3. Само в съчет.: и прочее (съкр. и пр.). След изброяване на неща, действия, качества и др. — за означаване, че освен посочените има и други, подобни на изброените; и други, и така нататък. Дружествата никнат в София като гъби: „Паисий“, „Софроний“, „Неофит Бозвели“, „Христо Ботев“ и прочее. Ал. Константинов, Съч. І, 74. — Бил съм най-напред караабаджия, захващах се с различни търговии, пътувах в Цариград, в Азия, Египет и прочее. Л. Стоянов, Б, 155. Да седя в дюкяна му [на чорбаджи Аврама], да приемам стоката, която ще праща от Тиквеш, да я записвам и прочее. Д. Талев, ЖС, 248-249. — А как мислиш, с какво да започнем най-напред? — То се знае, с лекция за бъдещия живот .. за свободата и независимостта на нашата страна, за благоденствието на нашия народ и прочее. Ив. Мартинов, СНУ, 165. Бае Васил зе да запитва бабичката, какво ще прави на пазара в Пирдоп, що работи в Мирково, от кои е и прочее. Т. Влайков, ПСп, 1885, кн. 17, 307. За да живее човек първото необходимо нещо е да се храни. Подире идат жилището, облеклото и прочее. Ступ., 1875, бр. 5, 34.
– Други (остар.) форми: п р о̀ ч а я, п р о̀ ч е, п р о̀ ч е я, п р о̀ ч и и, п р о̀ ч и й, п р о̀ ч и я.