ПРОЧЀЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Метален накит за глава с форма на дъга или венец, поставян над челото; диадема, кръжило, начелник. И накити се една вечер царицата за Данииля. И тури на главата си прочелници от злато и тънка мед, обсипани с ясписи и рубини. Н. Райнов, БЛ, 158. Прочелникът, или кръжилото, е металически полукръг от три дъги, украсени с розети и изкуствени камъни. Той заема централно място в цялото забраждане. К, 1968, кн. 9 [еа]. Пътуващите певци седнаха, а по средата се изправи онова момиче, което носеше след княгинята украсената с медни гвоздейчета лютня. На главата си имаше прочелник, косата му се спускаше по раменете. Ек. Златоустова, К (превод) [еа]. Свет са е събрал, вода гребале, / ете че иде хубава Яна: / на глава носи снашин [на снаха] прочелник, / на ръце носи снашини гримни, / на пръсти носи девет пръстене. Нар. пес., БНТв VІ [еа].
2. Венец от цветя като накит за глава на момиче или невеста. Като отидат момите у момковите двори, оплитат венец на момата, който наричат още и прочелник. Прочелникът бива доста красен. СбНУ V, 58.