ПРОЧЍТАМ, -аш, несв.; прочета̀, -ѐш, мин. св. прочѐтох, прич. мин. св. деят. прочѐл, св., прех. 1. Чета нещо написано изцяло, докрай; изчитам. Минко .. взимаше от училищната библиотека разни интересни книги и ги прочиташе внимателно. Елин Пелин, ПР, 69. Четох много, прочетох всички съчинения на Джек Лондон. Й. Йовков, ПГ, 136. Останах си сам самин в къщи, въртях се като щур и по пет пъти на ден вестниците прочитах. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 462. Сарандовица намери едно писмо и — грях не грях — взе и го прочете. Й. Йовков, ВАХ, 88. Прочел съм всичките ви книги. Вие много хвърчите. Ще ви строшат вазите. А. Каралийчев, ПГ, 72. Разви Марко книга на колене, / прочете я Марко добър юнак — / млого [много] му е радост допратено. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 22.
2. Само несв. Остар. Мога, умея да чета; чета. Аз .. ходех в училището, гдето ся учех да прочитам по гръцки. В. Друмев, НФ, 20. Така речената гласна метода, .., е основана .., щото едно дете .. да са научи да прочита и още и да писува. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 2. Тази книжка ще .. я разбира всеки българин, който знае да прочита. Ч, 1875, кн. 7, 333.
3. В съчет. със същ. л е к ц и я, д о к л а д и под. Чета на глас или говоря, произнасям пред публика (лекция, доклад); изнасям. Заминах за Африка .. да прочета лекция в Нигерийския център за подготовка на висши кадри. Ст. Бонев, ВКЖ [еа]. През 1945 Константин Константинов .. на конференция на писателите прочита доклад за прозата. Дем., 2001, бр. 98 [еа]. // В съчет. със същ. п р и с ъ д а. За съдия — чета на глас, произнасям публично (присъда, решение на съда); обявявам. — Така се чувстват осъдените на смърт. Прочитат ти присъдата и всичко ти става безразлично. Б. Мисирков, К (превод) [еа]. Съдия в Нюрнберг прочита окончателната присъда и споменава за измъкването на невинни хора от Полша. Н. Николов, СПМ [еа].
4. В съчет. със същ. м о л и т в а. Произнасям на глас или изпявам докрай (молитва) при извършване на обред; изчитам. Гостът прочете молитвата и двамата монаси се прекръстиха. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Дойде свещеникът, същият, който го причести, и прочете заупокойна молитва. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 473. — Е, попе, няма ли да им [на убитите] прочетеш една молитва? В. Андреев, ПР, 157.
5. Прен. Разбирам, отгатвам (нечии чувства, желания, мисли по някои движения, изражение и под.). Нели тичаше от една стая в друга, шеташе на мама, сякаше искаше да прочете в очите ѝ всяко нейно желание. В. Бончева, АП, 74. Годеник или женен, щастлив или отблъснат любовник, .. — в цветята, с които те бяха окичили гърдите си, Люцкан прочиташе цялата им участ. Й. Йовков, ПК, 63. Като прочете по лицето на жена си, че иска да му каже нещо, поведе я под обруления орех. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 87. Домбо .. гледа географа мълчаливо, като че ли искаше да прочете мислите му. Гр. Угаров, ПСЗ, 339.
6. Разг. Преброявам, изброявам. — Който прочете звездите и листата по дърветата, той и злото по света ще види колко е. Ст. Загорчинов, ДП, 328. Погълнат от вида на дивеча, той [Вълко] се мъчеше да прочете животните. Преброи осем, без да е сигурен в числото. Ем. Станев, ПЕГ, 31. Гроздето се береше само пред всички и за всички. Баща ми предварително прочиташе гроздовете. Тежко ни, ако някой грозд липсваше. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 21. Дакито .. наведе очи надолу и прочете колко гвоздеи имаше на дъската, на която стоеше. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 29. — Едни дисаги пари, брей .. — Дайте да ги прочетем. М. Кънчев, В, 313. прочитам се, прочета се страд. Прочете се писмото от панагюрския комитет. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 44.
◊ Дните на някого, на нещо са прочетени; нечии дни са прочетени. Разг. Малко остава на някого да живее, скоро ще умре, малко остава на нещо да съществува, скоро ще бъде унищожено, разрушено, ще изчезне. Неговите земни дни са прочетени вече: скоро той пада на легло. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 165. Но думата ми е, че на турското царство са прочетени дните. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 116. Прочитам / прочета конско <евангелие> на някого. Разг.; Прочитам / прочета лекция на някого. Карам се на някого, критикувам го или му давам наставления. — Добре, добре, но те моля, нареди да му върнат книжката [шофьорската], а конското аз ще му прочета. Б. Балабанов, Избр. п ІІ, 194. Сега ще ми прочете лекция за новите хора, за челниците в транспорта — с отегчение си помисли той. М. Марчевски, П, 201. На някои хора е добре понякога да им се прочита лекция, защото иначе лесно се самозабравят и вредят на другите. Прочитам / прочета между редовете. Схващам, долавям, досещам се какво е загатнато, обикн. в нещо написано. Ние не правим никакви коментарии на тая дописка, защото всеки .. ще може и сам да прочете между редовете на тоя сдържан протест .. други много по-страшни и по-безчовечни злодейства. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Българската приватизация познава примери на подобни спекулации, .. През следващите дни ще трябва да се опитаме да прочетем истината между редовете на синдикалния протест. Мон., 2006, бр. 2443 [еа]. Прочитам / прочета молитвата си. Разг. Приготвям се да умра, да посрещна гибелта си. Змеят .. избухнал, огън взел да изскача от очите му. — Ти ме измами — .. — но аз ще те превърна в камък. Прочети си молитвата! А. Каралийчев, В, 76.