ПРО̀ЧИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Само в съчет.: прочитни книги; прочитна книга. Книги за четене, художествена литература, главно белетристика; книги за прочит. Седнахме на леглото, под дългата лавица с прочитни книги. Ц. Драгойчева, ПД, 100. — Знаеш ли ти, че не смея една прочитна книга да си купя, защото .. на другия ден семейството ми няма да има какво да закусва? Й. Попов, ТС, 34. Енциклопедията не е прочитна книга, а научно четиво.