ПРОЧУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от прочувам и от прочувам се. Докторът беше като пиян. Пред него се разкриха съвсем нови хоризонти .. Прочуване, чест, слава, богатство огромно, власт — всичко из един път се струпаляше на плещите му. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ [еа].