ПРОЧУ̀ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Обикн. в съчет.: чуен и прочуен. Прочут. Вълчан е един от най-чуените и прочуени войводи на Странджа. П. Росен, ВПШ, 122. — Мъжо! .. Филчо! Къде си сега! Като си чуен и прочуен, защо не дойдеш, та това омразно куче да пречукаш? К. Петканов, Х, 187.