ПРОЧУ̀Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прочуя (във 2 знач.) като прил. Който е с голяма известност, популярност, познат е на много хора; известен, популярен. Боянската църква е забележителна преди всичко със своите прочути стенописи. Ст. Михайлов, БС, 193. Сега малката е на десет години. .. Един ден ще стане прочута художничка, помни ми думата. М. Марчевски, ОТ, 65-66. На З август 1778 г. .. се открива прочутата Миланска „Скала“. Пеене VІІ кл, 1982, 31. От онова време Ксенофонт стана Сократов ученик, и биде велик и прочут человек. П. Р. Славейков, СК, 114. Прочут архитект. Прочут лекар. Прочут курорт. Прочута красавица. Прочути спортисти. Прочут разбойник. // Славен, прославен, знаменит. Прочутият Ботев загива за свободата на отечеството си. Δ Прочутата битка на българското опълчение е възпята от народния поет Иван Вазов.