ПРОША̀РВАМ1, -аш, несв.; проша̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Образувам, разполагам някакви шарки, петна, очертания и др. тук-там, на отделни места върху еднородна или еднообразна повърхност, площ; нашарвам, изпъстрям. Прехвърча първият сняг и прошарва почернялата земя. Пл, 1969, кн. 6, 14. Татуировката, която прошарваше цялата му кожа, се състоеше от ситни звезди и непълни месечини. Гр. Угаров, ПСЗ, 421. — Аз... аз... брат съм на Клю — замънкал той и браздулици пот прошарили лицето му. Ив. Планински, БС, 73. Изведнъж гръм / раздаде се от ближния хлъм. / Кат снопове падат трима другари. / Кръв димеща, топла пясъка прошари. Ив. Вазов, Съч. І, 176. Пролетни цветя прошариха поляната.
2. За бели косми — изпъстрям правя да сивее (коса, глава, брада, мустаци, вежди). Още малко, и бели косми ще почнат да прошарват косата около слепите очи. Ст. Чилингиров, РК, 14. Той бе сега много по-слаб, черната му коса бе силно прошарена. СбЦГМГ, 239. ● За години, време, мъки, неволи, страдания и под. Годините прошарват постепенно всекиго. Δ Мъките и тревогите прошариха рано косите му.
3. Прен. Употребявам, вмъквам в текст или устна реч особени, открояващи се думи, изрази, факти и под.; изпъстрям. Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. Зл. Чолакова, БК, 117. Г. Г-нов .. е успял да наниже една безконечна върволица песни, .., и ги е прошарил с имена от индийската митология и други чудати и непонятни фрази и думи. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 78.
4. Непрех. Диал. Прошарвам се, ставам шарен. Снегът е прошарил. Н. Геров, РБЯ ІV, 319. прошарвам се, прошаря се страд. Както си стоеше срещу него, лицето ѝ се прошари от сълзите, късни женски сълзи. Ст. Даскалов, ЕС, 80.
ПРОША̀РВАМ СЕ несв.; проша̀ря се св., непрех. 1. Обикн. за еднородна повърхност — ставам шарен, покривам се на отделни места с петна, шарки и др.; изпъстрям се, нашарвам се. Всяка пролет, щом лъхне южнякът над равнината и снегът се прошари, Осъм става сърдит и разюздан. В. Нешков, Н, 176. Едната бреза бе още съвсем свежа, другата се прошарила. К. Колев, ТЕ, 97. Една малка полянка е покрита още със сняг, който вече е взел да се топи и да се прошарва с тъмните петна на никнещите треви. П. Бобев, ЗП, 94. — Вижте, какво, господа! — казва строго старият запасен генерал и виолетовото му лице се прошарва изведнъж със сини жилчици. Св. Минков, РТК, 156.
2. За коса, брада или глава на човек — изпъстрям се с бели косми, започвам да сивея, постепенно да побелявам. Косата му бе рядка и над слепите очи бе зела да се прошарва. Т. Влайков, Съч. ІІ, 44. Данчев роши къдравата си коса. На неговите години умните глави се прошарват. В. Пламенов, ПА, 6. Сега Лазев забеляза, че .. косата му бе взела да се прошарва, дълбоки бръчки разсичаха челото му. Й. Попов, СЛ, 141. Кога се прошари косата му! Кога грижите издълбаха тия бръчки по челото му! Ив. Гайдаров, ДЧ, 121. Велика понапълня и косите ѝ скоро се прошариха. И. Петров, НЛ, 72.
3. Диал. Заболявам от болестта шарка; изшарвам се. Прошарили се бяха и трите деца, па и трите легнали — болни на смърт! М. Георгиев, Избр. разк., 215.
4. Диал. За грозде, лозе — започвам да зрея. Влезли в едно лозе и почнали да ядат грозде .. Пъдарят, напарен и други години от лисиците, тази година още рано-рано, току-що се прошарило гроздето, заложил капан. Нар. прик., БНТв ІХ [еа].
ПРОША̀РВАМ2, -аш, несв.; проша̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Диал. 1. Непрех. Движа се, обикалям някъде. Шавне ли пък змия — особено ако е слепок — мързеливо прошари между нозете им, — о, тогава изтръпват всички и .. пребледняват от вълнение. А. Страшимиров, А, 631.
2. Непрех. С предл. с и същ. р ъ к а, п р ъ с т <и>. Опипвам. Дойно прошари с ръце по земята .. и най-после намери каквото диреше. А. Страшимиров, ЕД, 51. Оставаха четирите джобчета на жилетката. Но тъкмо, когато беше прошарил с два пръста в едно от тях, Тапето отвори очи и скочи. М. Кремен, СС, 112.
3. Непрех. и прех. Обикн. в съчет. с предл. с и същ. п о г л е д, о ч и. Движа, премествам погледа си в различни посоки, за да видя, да разгледам нещо. Той прошари с очи по насядалите наоколо и у всекиго срещна съгласие и одобрение. Д. Талев, ПК, 295. След като отведоха Кирилка, жената на Василков прошари с дълъг поглед през прозореца измърсения сняг на двора. Д. Вълев, 3, 151. Сърцето на Кара Ибраим беше здраво .., а очите му бяха като на орел. Достатъчно бе да .. прошари с поглед някои далечни скали, за да забележи дивите кози. Ем. Станев, К, 6. Неговите [на Тодория] очи прошариха в един миг по всички ъгли на дюкяна и се спряха върху машината. Ст. Чилингиров, ХНН, 220-221. Разплати се със селянина и забърза край шанеца на гробищата. .. дори се обърна към гробищата и прошари с поглед дали няма да види някъде пресен гроб. В. Геновска, СГ, 447.
ПРОША̀РВАМ СЕ несв.; проша̀ря се св., непрех. Диал. Разхождам се насам-натам. — Нека бе, Кирчо, аз да ходя да купувам киселото мляко! Иде — върне се човек, хора види, хора го видят, „прошари се“, дето се вика. Н. Хайтов, ДР, 56.