ПРОШЕНОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. В миналото — човек, който се занимава с писане на молби, прошения на необразовани клиенти срещу заплащане; просбописец, арзухалджия. Обикновено край съда в скромни кантори се помещаваха така наречените „прошенописци“. П. Мирчев, СЗ, 89. Савата Узунски, нали го знаете, прошенописеца? Умря. Й. Йовков, ЧКГ, 97. — Аз съм прошенописец от Филипопол. Г. Караславов, Избр. съч. І, 281.