ПРОШЕТА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Само в съчет.: прошетарна комисия. В миналото — комисия в българското народно събрание за разглеждане на прошения, молби на граждани. Докладчикът от прошетарната комисия Вълнаров почна докладванието на прошенията. С, 1888, бр. 224, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)