ПРОШЀТВАМ, -аш, несв.; прошѐтам, -аш, св. Диал. 1. Прех. Обхождам, обикалям някое място или различни места. След Кабааплийската битка Чакъра замисля .. да прошета съседната Горноджумайска кааза. Н. Хайтов, Хд, 46. Веднъж отишъл там преоблечен, прошетал селата и разбрал, че и неговите кърджалии в Хасковско не са цвете за мирисане. Н. Хайтов, ШГ, 140. Не знаеш от коя трънка ще излезе заекът. Та затуй ние ще прошетаме всичките трънки. Й. Радичков, В, 175. Едно утро Марко ми подрани / из Прилепа Марко, из варошот, / да прошетат Косовска наия [нахия]. Нар. пес., СбНУ VІІ, 95.
2. Непрех. Ходя, разхождам се някъде, скитам. Детето .. помоли майка му, да му даит .. арен кон, за да прошетат малко по светот. Нар. прик., СбНУ ХІХ, 1. Измекярот .. прошетал що прошетал малко, си нашол мушчерия [мющерия] за конят и му го продал. СбКШ, 58. Прошетала ми сирота Яна, / прошетала ми край Църно море. Нар. пес., СбБрМ, 93. Прошета моме, моме Вла’инче / низ рамни [равни] дворе, дворе братови. Нар. пес., СбБрМ, 447. прошетвам се, прошетам се страд. от прошетвам в 1 знач. Такава шир не лесно се прошетва, / но малко ли се всеки запозна / .. / и с хората в работните звена? Н. Марангозов, ЯВ, 98.
ПРОШЀТВАМ СЕ несв.; прошѐтам се св., непрех. Диал. Разхождам се, разтъпквам се, ходя. Вижте там и за момата — в къщи ли си седи, къде ходи, с кого се прошетва. Д. Спространов, ОП, 38. Като се прошета по пловдивските къщи, да види тия портрети, Захарий си даде сметка, че .. бяха повече от хубави. Вл. Свинтила, СЗЗ, 238. — Къде така? — Ще изляза да се прошетам... Една гъркиня ме чака... — отговори Пингов. Д. Спространов, С, 29. Прошетало се девойче / низ равно поле Битолско. Нар. пес., СбНУ ІХ, 106. Мало во двор Марко се прошета, / бързо по скалици се изкачи. Нар. пес., СбБрМ, 148.
– Друга форма: п р о ш ъ̀ т в а м.