ПРОШУМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прошумоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. прошумолѝл и прошумоля̀л, -а, -о, мн. прошумолѐли, св., непрех. 1. Шумоля, изшумолявам веднъж или няколко пъти, от време на време. Двете акации пред пивницата тихо прошумоляваха. Й. Стоянов, ПД, 13. Дарина се наведе и телеграмата прошумоля в джоба ѝ. Л. Михайлова, Ж, 101. Листата на бръшляна леко прошумоляха от планинския повей. В. Геновска, СГ, 39. Владиката се загърна в горната си дреха .. Прошумоля и мушамата, която бе облякъл Глаушев в митрополията. Д. Талев, ГЧ, 333. Вратата на тюфекчийската работилница беше затворена, .., пуста беше и уличката. Само клоните на овощните дръвчета леко прошумоляваха в съседните дворища. А. Христофоров, А, 108.
2. Преминавам от някъде като шумоля. Из меката, прогнила ланска шума .. прошумоляваха пъргави гущери. Г. Караславов, ОХ IV, 522. Детето изплака .. Мана се завтече и видя как из житото прошумолява и се отдалечава змия. Кл. Цачев, ГЗ, 46. Сън не им [на иманярите] даваше легендата за някакво имане. Прошумолят през селото, метнат се през дол и рътлина и право под магьосания бряст. Ст. Станчев, ПЯС, 42. Надвечер една рибарска лопатарска лодка прошумоля по тихите води на канала. А. Каралийчев, НЧ, 61. Покрай къщата прошумоляха стъпки и мъжки глас сгълча кучето. Ил. Волен, ДД, 12.