ПРОШУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прошумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прошумя̀л, -а, -о, мн. прошумѐли, св., непрех. 1. Издавам, обикн. шум или шумя веднъж, няколко пъти или от време на време за кратко. Подухна вятър, прошумяха листата на дърветата. Д. Марчевски, ДВ, 140. Овощките поклащат мокрите си клоне, тихо и замислено прошумяват. Й. Йовков, Ж 1945, 75. Понякога прошумяваха като кратки бури артилерийски престрелки. П. Вежинов, ЗЧР, 86. Тихо, едвам-едвам течеше водата между високите брегове, .., едвам ще прошуми и глухо ще плисне вълна. Д. Талев, ЖС, 107. Вятърът насъбра листа и ги подметна в тъмнината. Листата прошумяха. В. Ченков, ПС, 67.
2. Преминавам някъде с шум, като шумя. По широките асфалтирани алеи, .., меко прошумяват леки коли, проблясват тъмни очила. Й. Стоянов, ПД, 106. Жената прошумя край нас с дългата си рокля. Л. Александрова, ИЕЩ, 30. Един бял .. параход прошумява разпенен нагоре, срещу течението. К. Константинов, НЗХ, 83. Когато днес непознатото момиче прошумя на улицата, физикът се олюля от блесналата светлина в очите му. Съвр., 1980, кн. 1, 228.
3. Прен. За събитие, отрязък от време — отминавам, преминавам и преставам да съм важен, съществен, актуален; отшумявам. Лятото прошумя в зной и черен труд. Г. Караславов, Избр. съч. І, 327. Тук постоянно се разлепваха некролози .. И всяко едно от тия събития .. прошумяваше почти незабелязано за околните обитатели и оставяше след себе си само неясна мълва. Св. Минков, РТК, 53. Две войни са прошумели тук, една след друга, и не са оставили, наистина, камък върху камък. К. Константинов, ПЗ, 46. Затворникът не видя кога прошумя пролетта и кога отмина лятото. А. Каралийчев, НЧ, 138. Дядо Денчо .. ни напомняше за въстанието, което беше прошумяло като легенда през буренясалия двор на запустялата ни къща. К. Калчев, ПИЖ, 38.