ПРОШУ̀ШВАМ, -аш, несв.; прошу̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прошу̀шнат, св. 1. Прех. Казвам нещо като шушна; прошепвам, изшушвам. — Хайде, миличко! Излез! — Не искам — прошушна Райка със слаб глас, — искам при тебе. Д. Ангелов, ЖС, 487. — Еднакво ли плетете? — Еднакво — прошушнаха момичетата и дяволито се погледнаха. М. Яворски, ХСП, 28-29. — Лека нощ — каза високо Любомир и едва чуто прошушна: — Лека нощ, мила. П. Спасов, ХлХ, 390.
2. Непрех. Издавам шум, шушнене веднъж или от време на време; прошумявам. Лъхна хлад. Клоните прошушнаха. О. Василев, Т, 219. Не се виждат нито изсъхнали трънаци, нито прошушва захвърлен кукурузяк. Кр. Григоров, Р, 88. прошушвам се, прошушна се страд. от прошушвам в 1 знач. прошушвам си, прошушна си възвр. и взаим. от прошушвам в 1 знач. — Бедният, той не попита за нея? — прошушна си тя. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 40. Жените пък гледаха кое момче до коя мома ще се хване, няма ли да застане някой до изгората си и да си прошушнат нещо. Кр. Григоров, Р, 176.