ПРОЩЪПУ̀ЛКА ж. Разг. 1. Прощъпулник (в 1 знач.). Помня хубавите обичаи. Например обичая да се устройва голямо тържество, когато едно дете проходи — както му казват — прощъпулка. Сл. Македонски, ЕЗС, 23. По празници селяните раздаваха храна и дрехи като милостиня .. Храна се раздава на роднини и съседи и при помен на починал, прощъпулка на новородено. П. Воденичаров и др., ИЧВП [еа].
2. Само мн. Първи крачки, стъпки на малко дете, когато се учи да ходи. Когато детето прави първите си прощъпулки, в един кът на стаята оставят погача и върху погачата слагат три предмета: сърп, пари и книга. ЛФ, 1958, бр. 21, 1. ● Обр. Разумът прави първите си прощъпулки, а дълъг и противоречив път го чака до света на фантастиката. ВН, 1960, бр. 2793, 2.
3. Прен. Начало на нова дейност, работа; прощъпулник. С пущането на стихосбирката „Пожари“ др. Младен Исаев завършва своята прощъпулка в поезията. Г. Бакалов, Избр. пр, 444. Моята литературна прощъпулка е доста необичайна. .. Започнах направо с литературна критика, без да правя каквито и да било стихотворни опити. РР, 1997, кн. 5 [еа].