ПРОЯВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проявя като прил. 1. Който се отличава с особено добри качества и постижения в някаква, обикн. творческа област; изявен, изтъкнат, утвърден. Между двамата: Пушкин — вече прославен поет — и Гогол — млад, проявен белетрист — се завързва приятелство. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 174. Той [режисьорът] постави драмата „Господа Глембаеви“ от Мирослав Крлежа — голям, многостранно проявен хърватски писател. Ив. Димов, АИДЖ, 152.
2. Само в съчет.: криминално проявен. Който е осъждан или разследван за извършване на престъпления. 23-годишният мъж, известен с прякора Куфара, .. е криминално проявен. .. В актива си има 2 кражби от коли и една взломна кражба. С, 2006, бр. 4769 [еа]. Следобяд бащата .. с ужас открил тялото на убитото момиче .. Криминалистите са започнали масови проверки на криминално проявения контингент. Мон., 2005, бр. 2407 [еа]. В Пловдив 22-годишен младеж, криминално проявен, бе прострелян в крака. Нов., 2007, бр. 82 [еа].