ПРОЯ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проям като прил. 1. За дърво, дървени предмети — който е с нарушена цялост от множество дупки, каналчета, направени от дървесни вредители (червеи, дървояди и др.). Изморена, .., Станка се спираше, гледаше опушените тавани, проядените греди, разкривените рамки на врати и прозорци. Г. Караславов, ОХ, 73. Къщата беше стара и прохладна. .. Отвън проядените прозорци бяха обрасли с пълзящи растения. В. Войков, ПМ (превод) [еа]. Трюмът беше също в много добро състояние .. Килът обаче беше в лошо състояние: доста стар, с проядено отвсякъде дърво, а това беше много лошо за един платноход. Ф. Лозева, ББ и др. (превод) [еа]. Проядена дървесина. Проядени дъски. // За плодове, семена или под. — който е повреден, с надупчена от вредители сърцевина или структура; наяден, червив. След като съберете дивите гъби, ги сортирайте, за да махнете проядените. Вл. Зарков, МК (превод) [еа]. — По дърветата няма гъсеници — каза категорично Дирак. .. Колкото и да гледах — не видях нито един прояден лист. П. Вежинов, СП, 68. Защо не може да изчезне / като прояден паднал плод / .. / и двойнствения ми живот? М. Петканова, Ст, 49. Проядена ябълка. Проядена пшеница. Проядени лешници.
2. За плат, дреха и под. — който е с множество дупчици, направени от молци; наяден. На запасната дружина, в която бе Никола, раздадоха фуражки без козирки, останали още от Освободителната война. Малки по мярка, проядени тук-там .. те едва се крепяха на върха на главата. В. Геновска, СГ, 335. Цели семейства се носеха по пътя .. На Бен му направи впечатление .. живописното разнообразие на дрехите .. загубили цвета си, проядени от молци одежди, обличали две поколения. О. Иванова, СК (превод) [еа]. По цели нощи гласяха костюми от тайниците на скриновете, прелестни кадифени рокли, проядени от молците, потъмнели дантели, шапки с цветя и цилиндри от паркетните години на баби и дядовци. О. Шурбанова, СД [еа]. // За обувки и др. изделия от кожа — който е изхабен и скъсан на отделни места в резултат на продължителна употреба; протрит, прокъсан. — И като се погледнеше след това в проядените си цървули и в окъсания си шаячен панталон, .., наместо да въздъхне, той се разсмиваше с висок глас. Д. Калфов, Избр. разк., 286. Ботушите — .. проядени и издънени от влагата и походите. Л. Стоянов, Х, 141. Разтриваше нос, попривдигаше стегнатия, прояден ремък на гащите си и даваше да се разбере, че знае какво ще каже, ама не знае как да започне. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 35.
3. За железни, метални предмети — който е с нарушена цялост — с дупки, грапавини или кухини вследствие от корозия. В една глуха, изоставена стаичка .. складираха стари бракувани вещи: съдрани ботуши, проядени кюнци и ръждиви печки. К. Калчев, ЖП, 196. Той се върна в едната ръка със златен лък, а в другата със стар, прояден от червеи и ръжда арбалет. — Ето султанския дар. А. Дончев, ВР, 118. Двете котви паднаха във водата. Но вятърът беше толкова силен, че корабът продължаваше да се носи. А нима може при такъв вятър да се надява на проядените от ръжда котвени вериги? Те не са изчислени за такова напрежение. М. Молерова и др., КФ (превод) [еа]. Безспорно това бяха отломки от корпуса на лодка; .., на която още висеше желязна халка, проядена от ръждата. Б. Миндов, ДГВ (превод) [еа].
4. За зъб — който е с нарушена цялост вследствие на кариес; увреден, развален, наяден. Устните му имаха някаква примамваща естествена червенина, но като се усмихнеха — разкриваха редки и проядени зъби. О. Василев, ЖБ, 182. Пашата се замисли и като на себе си процеди през проядените си зъби: — Не ми се отива на стари години нито в Андола, нито искам да намеря дъното на Босфора в някой чувал. Д. Спространов, С, 105. Селяните се кискаха високо, оголваха проядените си зъби и ги прикриваха с шепа, а от очите им потичаха сълзи. М. Дубарова, И [еа]. Той може би си помисли кой знае какво .. и дори се усмихна с една отвратителна усмивка, разкриваща черни, проядени зъби. М. Касърова, Ч (превод) [еа].
5. Прен. За организъм, анатомичен орган — който е болен, поразен, засегнат от болест, заболяване или от въздействие на вредни вещества; увреден. Други, болни и сакати, идваха с грохналите си проядени тела, за да ги потопят в лековитата вода на извора, където бяха намерили кръста на апостола. П. Михайлов, ПЗ, 98. Макар и с проядени дробове, той продължаваше да обикаля клоновете на фирмата си, слизаше в хладните подземия на складовете, обикаляше с кърпа на уста прашните салони за манипулация и дишаше напоения с отровни изпарения въздух на истифчийските помещения. Д. Димов, Т, 136. Всяко поклащане на огромното, проядено тяло извикваше болка. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 267. Тази мисъл [за освобождението] укрепваше главно вярата и волята в неговия, от туберкулозния бацил съвършено прояден, организъм. Хр. Татарчев, МВ [еа]. Халюцинации имат само алкохолиците с проядени мозъци, наркоманите и лудите. В. Еленкова, ЧД (превод) [еа].
6. Прен. За земни форми, склонове, брегове — който е с неравна, изровена повърхност поради въздействието на порои, валежи, вълни или вятър; изровен, ерозиран. Пътят ставаше все по-стръмен .. Скалите стърчаха все по-нависоко, .. жълтееха се проядени и промити пясъчници. Д. Талев, ГЧ, 111. Надиплените височини наоколо бяха обрасли с букови и дъбови гори, през тях се надигаха сини, пепеливи скали, червенееха се проядени брегове. Д. Талев, ГЧ, 444. Край беснеещите вълни, няма никакъв живот, това са само проядените брегове на ирландската островна група Аранмор. К, 1970, кн. 1 [еа]. Утрото беше прохладно .. Тъмните облаци, трупащи се над проядения връх на Драконовата планина, щяха да донесат по-скоро дъжд, отколкото сняг. В. Русинов, НБ (превод) [еа]. Проядени от вълните скали.
7. Прен. Който е подложен на духовен, нравствен упадък, на морално разложение; прогнил, покварен. Медицината ѝ беше [на Ирина] необходима само за параван, който прикриваше разпуснатия живот, прояденото ѝ съществуване на жена. Д. Димов, Т, 375. Блатото, в което днес потъваме, вони толкова ужасно. .. На гузност, на страх, на нечисти компромиси и проядени съвести. ЛВ, 2002, бр. 37 [еа]. В днешната проядена от корупция .. страна армията олицетворява справедливостта и силата на доброто, потъпкани и подиграни от политици, олигарси и демагози. БВ, 2006, кн. З [еа].