ПРОЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; проя̀м, проядѐш, мин. св. проя̀дох, прич. мин. св. деят. проя̀л, св., прех. 1. Започвам да ям нещо, което до този момент не ми е харесвало или ми е било непознато, не съм го опитвал. А Чорни не иска да яде... Връща храната... — Ще прояде! — отвърна убедено Орешки. — Къде ще отиде! П. Вежинов, НС, 225. Такава зима беше, людете слама проядоха, гнилата слама от покривите, добитъкът изпсовиса от глад. Д. Талев, С ІІ, 301. Пращаха поръки на мъжете си. — Кажи му, че теленцето ни прояде вече ярмица — поръчваше една. Ил. Волен, НС, 16. Кучето подушваше предложеното и отказваше дори да го близне. .. — То ще прояде, като огладнее съвсем. — реши Крис. — Ще му правим каша. Д. Цончев, П, 169-170. Който цял живот мисли, какво да яде, един ден човешко месо ще прояде. К. Петканов, ДЧ, 150. // Започвам да се храня с апетит след период на трудно хранене без желание и с малко количество храна. Като малко дете беше злояд, почти не ядеше, но през пубертета прояде е сега си похапва добре.
2. За червеи, молци и др. вредители — нарушавам целостта на дърво, плат, кожа и др. материи, като се храня с тях; прогризвам, продупчвам. Ленко .. се въртеше неспокойно, слушаше как някакъв червей прояждаше гредите на потона .. и се въртеше, защото бълхите пълзяха по цялото му тяло и го хапеха. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 238. Милостивият човек .. е като ябълката, червеят най-напред нея прояжда. К. Петканов, БД, 214. Влезе ли червей в едно дърво, ще го прояде и то ще изсъхне. К. Петканов, БД, 152. Не поглеждаше [Ния] празничните рокли в дрехарника — поне молци да не проядат меката вълна. Д. Талев, ПК, 358. Мида-дървопробивач — .. За месец и половина тя може да прояде дърво, дебело до 2,5 см. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 52-53. Мишки прояли торбата. Н. Геров, РБЯ ІV, 321.
3. За ръжда, вода, киселина и др. под.– нарушавам целостта на нещо, като правя дупки, кухини, грапавини по него; разяждам. Надявах се, че телта може да се скъса, да я прояде ръжда и звънчето да падне от врата на лисичето. Ем. Станев, ЯГ, 46. Съвсем на плитко, обвити в слама, намерихме няколко тенекии с гас. Бившият кмет .. ги заровил .., прояла ги ръжда, пробили се и протекли в кладенеца. Чудомир, Избр. пр, 256-257. От жегата и солта .. боята се пука и лющи, а силната влага прояжда стоманените листове [на кораба]. Б. Трайков, ВО, 41. Дълба [реката] Гърмидолка, дълба, додето подкопа къщурката. Озъбиха се основните камъни. Водата им прояде мазилката. А. Каралийчев, НЗ, 137. Умираме от глад, жалва се 21-годишната Гергана. Дай един лев да купя кисело мляко за детето, настоява тя .. Зъбите ѝ са проядени от дишането на лепило. Дем., 2001, бр. 50 [еа]. ● Обр. Десетки компресорни свредели свирепо прояждат варовика. З. Сребров, Избр. разк., 226.
4. Прен. За болест — увреждам орган или организъм на човек. Гърдите на Хрелков от дълго време бяха проядени от туберкулоза. ОФ, 1950, бр. 1857, 4. Цирозата прояжда черния дроб като разгражда тъканите му. И тогава тя [Ирина] съзна, че .. този живот в същност я бе проял и разрушил отвътре и че в душата ѝ не бе останало нито капчица радост. Д. Димов, Т, 662.
5. Прен. За лоши чувства и идеи, за съмнения и под. — обхващам, завладявам някого или се пренасям, прониквам в нещо; пронизвам. Списание „Из нов път“ бе спряло. .. Съмнението почна да прояжда някои от най-смелите привърженици на модерното течение. Ив. Богданов, СП, 34. Съвременната лъжецивилизация .. продължава и днес да кълчи духа и стила на живота ни, да прояжда душите на лековерните. ЛФ, 1970, бр. 48, 3. Пристрастия и ненависти прояждат днешните вестници. Авторката .. макар и да проявява любезна снизходителност към поетите „в голямата държавна власт“, намира за редно да подчертае, че творбите им „са проядени от идеологическата задължителност на властта“. НЗ, 2004, бр. 23 [еа]. прояждам се, проям се страд. Мъжът на Тошка, Минчо, умира и я оставя вдовица с невръстно дете. Свекървата се прояжда от мисълта, че Тошка ще поиска своя дял от общия имот. А. Бойчинов, ПХ, 54.
ПРОЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; проя̀м се св., непрех. Повреждам се, изтривам се в резултат на продължителна употреба; протривам се, прокъсвам се. Стан опъна краката си и огледа отдолу левия цървул, после десния. Единият държеше как да е, другият се бе проял и ходилото личеше голо, черно от прах и кал. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 106.