ПРОЯСНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проясня като прил. 1. За небе — който е ясен, чист, без облаци; безоблачен. Върхарите им [на смърчовете] сякаш докосваха звездите на вече проясненото небе. Ст. Станчев, ПЯС, 38. Тая нощ в дъсчената колиба ние с Лукан .. приказвахме за Калина до бели зори, когато звездите почнаха да се стопяват в прояснените небеса. Елин Пелин, Съч. ІІ, 64. Разнасят се облаци черни, / топи се последния лед. / .. / Грей над нас вълшебна пролет / с прояснени небеса. Д. Дебелянов, С 1936, 27. Погледът на Дара се рее в далечината. Един снежен връх като замразен вихър с изсечен от лед профил се откроява на прояснената млечна синева. Бл. Димитрова, Лав. [еа].
2. За съзнание, ум и под. — който е в добро състояние, свеж, способен да анализира, разбира и преценява правилно. Тези противоречиви чувства .. изплуваха в проясненото му съзнание с натрапчива сила. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 422. Вацлав чувствуваше главата си избистрена и прояснена. П. Вежинов, ДБ, 152. Защо да не се подложим, всеки един от нас, самостоятелно, с прояснено съзнание на едно „възпитание на чувствата“, на едно самопревъзпитание. Дем., 2002, бр. 33 [еа]. Когато към низините, / .. / заслизат октомврийските мъгли; / .. / да запаля лампата си / и с прояснена мисъл / да склоня глава / над своя чуден животопис. Е. Багряна, СЧ, 81.
3. За лице, поглед или под. — който показва, изразява ведро настроение, вътрешно спокойствие. Купи вощеници и запали пред всичките икони на олтаря. Тя се върна у тях си с прояснено лице. Ив. Вазов, Съч. VІ, 129. Никола Рилски пое дълбоко въздух и с прояснени очи се обърна към майка си. К. Петканов, В, 234. Лицето му изведнъж доби някакъв достоен, почти тържествен израз, .. сетне ни погледна с прояснен поглед и устните му се раздвижиха. Б. Райнов, СМ [еа]. — Щом минат Христовите празници, .. ще ви венчая с твоя избраник по разум и сърце. На връщане Султана мина през града с изправена глава и с прояснено лице, та тия, които я срещаха, чудеха ѝ се. Д. Талев, ЖС [еа].