ПРОЯСНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Проясняване, изясняване. Противоп. замъгляване, затъмняване, затъмнение. Накъсани облаци бягаха по мрачното небе .. Възползувах се от временните прояснения, за да огледам пристанището, което се разпростираше напред. Г. Величков, КВ (превод) [еа].

2. Внасяне на яснота за нещо (явление, понятие и под.); проясняване, изясняване, изяснение, обясняване, обяснение, разясняване, разяснение, осветление. Едва ли някой въобще се надява на прояснения около най-интересния въпрос: Колко струва една българска диплома? Тема, 2004, бр. 4 [еа].

3. Прен. Настъпване на яснота в съзнанието, осъзнаване, проумяване на нещо; проясняване, просветление. Противоп. замъгление, замъгляване. Някакво прояснение назряваше бързо и решително у него и унинието му отстъпваше място на нови сили за дейност. И. Петров, МВ, 86. И тъкмо в такива моменти на размисъл за неизбежната смърт той мислеше за децата си с някакво дълбоко прояснение. Какво ги чака занапред? Г. Караславов, ОХ ІІІ, 5. В тия светли промеждутъци, в тези обнадеждаващи прояснения, когато всичко ѝ се струва постижимо, спънките за щастието ѝ изглеждат преодолими. М. Кремен, РЯ, 482. Беше настъпил миг на просветление, миг, в който .. можа да види всичко около себе си ясно. Някъде на заден план в мозъка му мина слаба мисъл, че може би това е последното прояснение, преди да дойде краят. Л. Николов, ЧЕВ [еа]. От време на време усещаше как нещата се проясняват .. В един от моментите на прояснение, ѝ хрумна мисъл, която изненада дори нея. Цв. Хинкова, ОЕК (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)