ПРОЯСНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проясня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. В съчет. със същ. н е б е, в р е м е и под. Правя (небе, време, пространство и под.) да стане ясно, ведро, с добра видимост, като премахвам, изчиствам облаци, мъгла и под.; изяснявам. Противоп. замъглявам, затъмнявам. Дълго стоях на верандата с лакти на парапета .. Дъждът бе прояснил небето и виждах чак .. заснежените върхове на планината. Кр. Бъчваров, ЗП (превод) [еа]. На гарата си купи билет. След два часа беше на границата. Мъглата се вдигаше, слънцето проясняваше деня. Той погледна през прозореца на вагонното купе. Вл. Полянов, СУ [еа]. Гръм трясна, — небе сега ще проясни / днес бурята що се с години вече кани! П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 129.
2. Непрех. Рядко. За небе, време и под. — прояснявам се, изяснявам се. Противоп. замъглявам се, затъмнявам се. На зимните цветя следва да се любуваме след първия сняг, когато небето прояснява след снеговалежа. ЛВ, 2002, бр. 24 [еа].
3. Правя нещо (явление, понятие) да стане ясно, разбираемо за някого, като чрез думи разкривам същността или значението му; обяснявам, разяснявам, изяснявам. Противоп.: замъглявам, затъмнявам. Има предусещане, че от безпътицата ще се роди нещо ново. На стария свят се пее погребална песен. .. Но това са моментни проблясъци, които не могат да прояснят картината на времето и психологията на хората. М. Николов, Избр. пр [еа]. Мисленето е склонно да унищожава непосредствеността и нейната живост, а „пороя от думи“ и понятия много често не прояснява, а по-скоро „замъглява“ чистата и ясна интуиция. А. Грънчаров, ПВ [еа]. Книгата .. дисциплинирано прояснява теоретическите концепти. Б. Пенчев, ТК [еа]. Вождът, който говори пророчески и прояснява нещата, е вдъхновил не една и две лирически творби. А. Вачева и др., КК ІІІ [еа]. Религиозното чувство у българина е жива сила в духовното ни битие и задача на интелектуалците е да го разберат и прояснят. Н. Димитрова, РН [еа]. — Мамо, где е Огньо? Тя не ми отговори .. Но подир обед дядо, който не можеше да пази тайни, .., всичко ми проясни. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 128. — Видя ли Хреля? Беше ли той с другите калфи? Отвлякоха ли и него в полицията? .. Това множество от въпроси ми проясни намеренията му [на тате]. Ст. Чилингиров, ХНН, 97.
4. Прен. В съчет. със същ. у м, с ъ з н а н и е, м и с ъ л и под. Правя (ум, съзнание, мисъл и под.) да бъде ясен, способен да разбира, да схваща или оценява добре, правилно нещо. Противоп. обърквам, заблуждавам, замъглявам. След като свърши утринната служба, аз се разхождах извън града, за да проясня ума си за следобеда. С. Флорин, ВС (превод) [еа]. Димитър Миладинов, принуден .. да напусне родния си край, прекарва известно време в съседните славянски земи .. Прояснява и своето славянско съзнание. Е. Георгиев, ЛБП [еа]. Задачата на интелектуалците и на медиите е да прояснят общественото съзнание. Дем., 2001, бр. 87 [еа]. Дженифър шофираше обратно към къщи .. Смяташе, че лекият вечерен тихоокеански бриз, една цигара и една хубава разходка .. ще прояснят мислите ѝ. Е. Делева, СД (превод) [еа]. Ал. Константинов съумява .. да стане един от писателите, влияли най-силно и най-полезно върху съвременниците, прояснявайки техния светоглед. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. За будизма гранатът е свещен камък, който прояснява душата и дарява мъдрост. Г. Митева и др., ЕЛМ [еа]. // Прен. В съчет. със същ. п о г л е д, о ч и и под. Правя да разбира, да вижда, да осъзнава ясно същността на нещо. Противоп. замъглявам. Огнеборец от Балтимор, остава в капана на пламтяща сграда .. Екстремната ситуация прояснява погледа му за най-същественото — обичта на любимата жена, сватбените възторзи, радостните преживявания с децата. С, 2004, бр. 4302 [еа]. Знанията, получени в гръцката школа в Цариград, .. и особено пребиванието във Франция, проясняват погледа му [на Г. Раковски] и го насочват към неотложните задачи на българското духовно въздигане. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ [еа].
5. Прен. В съчет. със същ. л и ц е, п о г л е д и под. Правя лице, поглед на човек, което е изразявало тъга, потиснатост, отчаяние и под. да стане спокойно, радостно, ведро; ободрявам, разведрявам. Противоп. помрачавам. — Какво не приказват сега за иконата. .. дядо Недко изведнъж трепна, някакво вдъхновение проясни лицето му. — Всичко е възможно, Гроздане! — тайнствено и ниско заговори той. — Всичко. Мене ако питаш — аз вярвам. Вярвам, вярвам! Й. Йовков, Събр. съч. ІV [еа]. Ако имаше възможност да види лицето на царя, провинилият се чиновник направо би се ужасил .. Слава богу, царският гняв мина веднага и възбудата и интересът отново проясниха лицето на Демос. Г. Стоянов, ДЦ (превод) [еа]. — Къде е той [синът]? — попита бившият офицер .. — Възможно е да са го задържали на вечеря .. — Това няма да бъде за дълго — забеляза генералът с усмивка, която за момент проясни загриженото му лице. Г. Чакъров, ПС (превод) [еа]. А той [Светослав Миларов] беше роден за песни, .., малко ли пъти е прояснявал челата ни със своята живоструйна веселост и хвърлял въз нас една атмосфера от жизнелюбивост и успокояващо доверие в света и в доброто! Ив. Вазов, Съч. ХІ, 52. Тръгна из планината Димитър, закрила на сиромашията да бъде, прослави се в не една битка .. Щом го видят хората, и ще прояснят очи. „Не ни забравя войводата“ — ще си рекат. Ив. Гайдаров, ДЧ, 124.
6. Прен. Непрех. Рядко. За лице, поглед — прояснявам се. Спомня си [Индже] за песента на жетварките, за разплаканите от радост хора, които го посрещаха като цар. Спомня си това и лицето му прояснява. Й. Йовков, СЛ, 147. прояснявам се, проясня се страд. Необходимо е да се прояснят всички условия в сключения договор. прояснява се, проясни се безл. от прояснявам в 1 знач. Великолепен ден: валя през нощта, проясни се и слънцето огря града. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 113. Следобед валя проливен дъжд, а надвечер се проясни и на небето се изцъкли едра, светла луна. Х. Русев, ПЗ, 272-273.
ПРОЯСНЯ̀ВАМ СЕ несв.; проясня̀ се св., непрех. 1. За небе, време и под. — ставам ясен, ведър, без облаци, мъгла и под.; изяснявам се. Скоро облаците запъплят в обратна посока — от Марица към Балкана и небето отново се прояснява. К. Странджев, ЖБ, 81. Небето се проясняваше и неговият лазур ставаше по-дълбок. Елин Пелин, Съч. ІІ, 190. На разсъмване бурята отмина и небето се проясни. К. Ламбрев, СП, 208. Йовчо мечтаеше да стане футболен вратар и затова, като се проясни времето .. той не се сдържа, напомпа топката. Б. Болгар, Б, 231. Още не беше съмнало, изтокът се бе прояснил. Н. Антонов, ВОМ, 31. Дъждът престана. На изток небето се проясни. Кървави проблясъци забагриха далечните планински зъбери. Ив. Хаджимарчев, ОК, 47.
2. Прен. За ум, съзнание и под. — ставам способен да се съсредоточавам, да възприемам и разбирам нещо. Ръката му трепереше .., а съзнанието му все повече се проясняваше и в настъпилата мъчителна яснота той почувства всичката сложност на положението, сред което се намираше. А. Гуляшки, Л, 152. Съзнанието му се е прояснило, разсъждава нормално. Л. Стоянов, Х, 86. Когато човек нещо прави, главата се прояснява, тогава мислите като че ли изтичат по ръцете. Й. Радичков, СР, 55. Разменихме пароли и тръгнахме .. Достатъчен се оказа обаче само някакъв миг, за да се проясни съзнанието ми и си дадох сметка за случилото се. К. Георгиев, ВБ, 25. — Като кихне човек, мозъкът му се прояснява и престава да дрънка глупости. Л. Дилов, ДРП [еа].
3. Прен. За мисъл, чувство и др. — ставам по-ясен, придобивам определено съдържание; оформям се, очертавам се. Противоп. замъглявам се, размивам се. Янаки чувствуваше, че и мислите му така се проясняваха, той сякаш разбираше по-добре от какво беше се страхувал, защо нямаше смелост да накаже Алекси. Й. Стоянов, ПД, 86. Иван .. мислеше за Тошка и за нивите. От доста време .. той мислеше за това и всеки ден мисълта му се проясняваше. Г. Караславов, Тат., 221. Но малко-по-малко това чувство на яд и озлобление се прояснява и насочва в една точка, .., към известни хора. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 303. П е т ъ р: — Тъй честно момче си ти. Синовни грижи имаш към имота. Защо не са такива роднините ми! (Една мисъл бързо се прояснява в главата му.). Я чакай, стой! (радостен). Намерих! Кажи ми, Камене, колко време служиш при мене? Д. Немиров, В, 38.
4. Започвам да се виждам, ставам по-ясен, разпознавам се. Вратата на обора скръцва. Отваря се. .. На прага — силует на мъж. Силуетът се прояснява — Стоядин Геров. К. Павлов, Сн [еа].
5. Прен. За лице, поглед и под. — ставам спокоен, ведър, радостен, след като съм изразявал тъга, потиснатост, отчаяние и под.; засиявам, просиявам, просветвам. Противоп. помръквам. — Ресторантът е в съседното помещение. Дороти свива устни в знак на разочарование, но след миг лицето ѝ се прояснява: — Всъщност това наистина е идея: щях да си замина, без да разбера как готвят. Б. Райнов, ГС 1971 [еа]. Погледът на стария взе да се прояснява. Старата само гледаше отстрана, нарочно намръщена. Т. Харманджиев, Р, 94. Очите, които ме гледаха някак отдалеч и с известно съмнение, започнаха да се проясняват и изпълват с нежност, а после заблестяха с доверие и любов. П. Митева, ЛД (превод) [еа]. — Руският аскер е много силен — отговори веднага Руменова. .. Лицата на слушателите ѝ отеднаж се проясниха, а бяха потъмнели от смущение и почуда. Д. Талев, ПК, 207. — На празника на Дао ще стана твоя .. Лицето на Амбо изведнъж се проясни, очите му засвяткаха с радостен блясък. М. Марчевски, ОТ, 278. Великовото лице, което досега беше печално, завчас ся проясни и той извика с радост: — О, нашия братовчед е юнак! В. Друмев, НФ, 87.