ПРУ̀ЖА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. 1. Протягам (в 1 и 2 знач.), изпъвам (ръка, крак и др.). — Да се бием, но с какво? Или с тия, голите .. — пружат те своите .. ръце и гледат младия комита в очите. Н. Хайтов, ШГ, 125. — Наздраве, свате-е — вдигне някой чашката и пружи ръка да се чукне със стопанина. РД, 1960, бр. 37, 2. Конете вдигнали глави, пружили уши, вслушвали се в пролетните шумове. О. Василев, ЖБ, 434. Вълкът повдигна глава, разгледа наоколо .. Свят му се зави на вълчо. С мъка пружи той предните си крака и се опря на тях. Елин Пелин, Прик. І [еа]. Глупавият петел повярва .. на лукавата лисица; слезе от дървото и ѝ пружи главата си, за да я целуне великата почитателка. Кр. Пишурка, К, 96. Дочул Тодора баща ѝ, / отдоле иде и ока: / — Пружи си ръка, Тодоро, / та да те баща извади! Нар. пес., СбНУ XLIV, 239. Легна Яна под блага ябълка, / пружи нозе под цръвен трендафил, / тури ръце под ран бел босилек. Нар. пес., СбНУ XLV, 366.
2. Подавам напред някакъв предмет, обикн. към някого; протягам. Вие можете .. да ми промушите сърцето. Удрете, предложи старецът, като му пружи една сабя и разгърна гърдите си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 455. А Шарко му [на Марко] тиом [тихо] проговори: / .. / — Пружи копие през река Галица, / да се запре дърва и каменье! / .. / Ще пренеса тебе и Елена. Нар. пес., СбНУ XLIV, 12. Проговори гиздава девойка: / .. / — Язе не съм риба поморкиня, / току съм си гиздава девойка! / Тури [девойката] любне на десното рамо, / .. / пружи колан — сватове преведе, / преведе ги през Църното море. Нар. пес., Д. Осинин, ДБ [еа]. Овчарят си пружил тоягата и змията се увило около. Н. Геров, РБЯ ІV, 321.
3. Предлагам, давам, дарявам нещо. Тамо гдето заблудения поглед не издебва нищо, само въздух и вода, .. тамо [Господ] още пружи помощ и запазва, помага и спасява. Ч, 1871, кн. 9, 268. пружа се страд.
ПРУ̀ЖА СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. Протягам се (във 2 знач.), пресягам се. Че си му купим ябълки и като дойдем дома, че изтърчи Богданчо да ме сретне от вратата, а я че се пружим да го прегърнем и че речем: — Ела ми, сине Богданчо, ела тата да ти даде яблъчка. Нар. прик., БНТв Х [еа]. — Хвала тебе, слънчу сестро, / слънце назад изостана; / ела близо да ти кажа, / да ти кажа що да правиш. / Кат си прийде слънчу сестра, / кат си прийде да ѝ каже, / пружил се е млад — неженен, / та си хвана слънчу сестра, / хванал я десна ръка, / па я качи на конята, / па си пойде да си иде. Нар. пес., Цв. Минков, НБ [еа].
2. Простирам се, разполагам се някъде по дължина; протягам се. Този зид ще ся пружи и от двете страни [на градината] и ще напиша въз него да ся четат тези думи, написани със златни слова. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 353.
◊ Пружа си нозете (краката) спроти юргано. Диал. 1. Живея, харча, като се съобразявам с материалните си възможности. 2. Постъпвам съобразно с възможностите си и положението си. — Като за каква станция да правя този списък? .. Искам да кажа — докъде ще си простираме краката? — Пружи ги надълго и нашироко! .. — В Добруджански мащаб. А. Гуляшки, МТС, 292.