ПРУЖЍНЕН, -а, -о, мн. -и и -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е с пружина (във 2-4 знач.), който има пружина. Можайски работел упорито. Той строил модели на летателни апарати с гумени и пружинени двигатели. Р. Радулов, ИГ, 32. От многобройните изобретения на Хук може да се назоват пружинният часовник, ареометърът .. и т. н. С. Вавилов, ИН (превод), 70-71. Тропотът на първите талиги още не бе заглъхнал, когато се стрелнаха три пружинени брички. Г. Караславов, ОХ III и IV, 100. На Великия четвъртък рано призори той поиска да впрегнат голямата, с пружинени яйове кола, за да го откарат във Филибе. П. Константинов, ПИГ, 98. Сега гостът .. влиза в един квадратен вестибюл със зелени стени, с тежък бюфет, с кръгла маса и с няколко пружинени кресла. Св. Минков, РТК, 93. Щом пристигнахме в Широка лъка, поведоха ни да нощуваме в гостната на стопанството. А там — чисти легла, пружинени, бели възглавници, чаршафи. Н. Хайтов, ПП, 41. Пружинен стол. Пружинена кушетка. Пружинена седалка.
2. Който се отнася до производство на пружини. Машинно-ремонтната работилница бе разширена като се откри ново помещение за пружинния отдел към нея. РД, 1950, бр. 113, 3.