ПРУЖЍНКА ж. Умал. от пружина. Изтървах часовника и той тупна на камъните. Грабнах го и тичешком го издигнах към ухото си, но пружинката му се беше скъсала, а стъклото се превърнало на парчета. А. Каралийчев, С, 230. Децата навиваха пружинките и крещяха от възторг: количките вървяха сами. М. Грубешлиева, ПИУ, 112. ● Обр. Дяволски ленива и безразлична беше часовата стрелка. Затова пък навитата до предела пружинка на мислите се развиваше с бясна бързина. Ем. Манов, БГ, 174.