ПРУСА̀К, мн. -ци, м. 1. Немец от областта Прусия; прусин. От цялата му личност [на фон Гайер] лъхаше романтиката на минали феодални времена, бездушната коравина на прусак и спокойствието на работлив германец. Д. Димов, Т, 152. Чудно нещо, говори нашият дописник, защо полицията на цванцигерите не арестува своят херой ерцхерцога Йоанна Салватора Тоскански, който така също е написал брошура, .. и в която той предсказва сблъсквания не само между немците и славянете, но и между австрийците и прусаците. Хр. Ботев, Зн, 10.
2. Прен. Неодобр. За човек, чието поведение се характеризира с прусащина, с груба сила, военщина и простащина. Разликата в живота и маниерите на гражданина и на военния навсякъде се чувстват. Там, гдето прусакът, даже от сравнително по-висока класа, показва наклонности за прост, фамилиарен и лишен от формалности живот, офицерът, възпитан в по-изтънчени традиции, запазва своето особено отличие. Пряп., 1903, бр. 8, 1. И драго ми е мене, / че вий като прусак сте в много отношения. / Да, сметка, точна сметка най-напред, / че после храброст. К. Христов, ЧБ, 166.