ПРУСА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до прусак (в 1 знач.) и Прусия; пруски. Вместо да се отчая и си отиде, той [посетителят] започна с някаква прусашка методичност да натиска звънеца през всеки три секунди. П. Незнакомов, БЧ, 43. Ръководителят на германската военна мисия в Турция фон дер Голц с типична прусашка надменност обяви на всеослушание, че Лозенградските позиции могат да се превземат само с една немска армия, и то в продължение на три месеца. БВ, 1971, бр. 6, 3.
2. Неодобр. Който се отнася до прусащина. Ние често си припомняме за грубите нрави в старата казарма, за така наречената фелдфебелщина. Но тук има и нещо по-дълбоко: това е сложният замисъл на прусашката дисциплина, която умее да удря в корените на човешките характери и да се стреми да превръща сложната човешка личност в автомат.Е. Каранфилов, Б III, 269-270.
ПРУСА̀ШКИ. Нареч. от прил. прусашки. Обикн. в съчет. с предл. п о. За означаване на начин на действие, постъпка и под., които са присъщи на прусаците. Но ние изпълняваме заповедите не по прусашки, не сляпо. Ние изпълняваме заповедите с убеждение, като съзнаваме тяхната необходимост и правота, а не като повтаряме по осем часа на ден: „Слушам! Тъй вярно, слушам!“. Г. Джагаров, П, 84.