ПРУ̀СЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Прусак, прусин; прус, прусиянец, прусиянин. Прусецът е немец, пиемонтецът италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбинът русец. Хр. Ботев, Съч. 1929, 217. Преди няколко дни пристигна и един прусец, за който казват, че е дописник. СПл, 1876, бр. 1, 3. Провинциалните названия на германския народ баварец, саксонец, прусец и пр. ся забравиха. Лет., 1871, 209. Според нашето убеждение, главний съществен въпрос състои не в изучението на бъдещите учители на началната дидактика и методика, .., но в това дете да са образуват за народната пруска школа такива учители, които да бъдат по дух и чувство истинни християне и прусци. У, 1871, бр. 20, 308.